Любопитни случаи

ДИРОФИЛАРИОЗА



Dirofilaria immitis е нематод, който паразитира в пулмоналните артерии на кучето. При необичайни обстоятелства може да се открие и в дясната половина на сърцето (силна инвазия или синдром на v. cava). Възможно е да се установи и при котки и порчета. Възрастните индивиди се задържат в пулмоналните артерии от кръвния ток. При спиране на притока на кръв те изпадат в дясната камера.
Биологичен цикъл : Жизненият цикъл на D. immitis преминава през женски комар, тъй като само те смучат кръв и по този начин разпространяват заболяването. Женският комар смуче кръв от куче или друг краен гостоприемник, в който циркулира ларва първи стадий ( L 1- микрофилария ). Микрофилариите се раждат от женските възрастни индивиди и попадат в кръвния ток. Във комара ларвата преминава през два стадия ( L 1- L 2 и L 2 – L 3) за около 14 дни. L 3 достига до хоботчето на комара и при следващото кръвосмучене се инокулира в кожата на гостоприемника. След проникването започват да мигрират през подкожните тъкани и мускулите на гостоприемника и преминават през още два стадия ( L 3 – L 4 и L4 – L 5). L 5 пробива стената на вените и по кръвен път достига до пулмоналните артерии. Ларвите достигат полова зрелост в пулмоналните артерии за 190 – 285 дни след инокулирането. Зрелите мъжки индивиди достигат 9.5 – 17 см дължина, а женските – 13.5 – 30.5 см.
След достигане на полова зрелост възрастните индивиди копулират и започват продукция на микрофиларии, предимно по средата на деня. При котките циркулиращи микрофиларии обикновено липсват, поради имунна реакция на организма или заразяване с еднополови форми. Микрофилариите имат продължителност на живот 2 години при кучето и могат да се предадат от майката на малките кученца, но не могат да се развият до възрастни индивиди.
ДИРОФИЛАРИОЗА
Клинични признаци:
Кучета: По- голямата част от кучетата с наличие на D. immitis не показват клинични признаци. Рентгеновата находка е отрицателна. Клинични признаци обикновено се наблюдават при кучета с голям брой възрастни форми на кг тегло от месеци или години.
Най- честите клинични признаци са кашлица, тахипнея и диспное и се развиват вторично след засягане на паренхима на белия дроб. Кашлицата е дълбока и се усилва след физическо натоварване. Развива се и хипоксемия поради намалената вентилация и перфузия през белия дроб. Животните показват невъзможност да извършват тежки физически натоварвания поради хипоксемията и намаления приток на кръв към скелетната мускулатура.
При много тежки състояния се наблюдава синкоп след физическо натоварване или емоция. При малък брой кучета е наблюдавано изкашляне на кръв и мелена, поради руптура на малки кръвоносни съдове.
Характерни признаци за дясностранна сърдечна недостатъчност са – асцит и хепатомегалия. Често се наблюдава и отпускане на v. jugularis.
Котки: В повечето случаи протича асимптомно. Смъртта настъпва внезапно поради емболия. Може да се наблюдава кашлица, синкоп, повръщане и загуба на тегло. При котките често възрастни форми се откриват на неспецифични места – мозък, око, перитонеум, бронхи, далак.

ДИРОФИЛАРИОЗА




ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРЕНАСЯНИ ОТ КЪРЛЕЖИ



1. Бабезиоза– причинителят е едноклетъчен паразит (протозой), размножаващ се в кръвните клетки на кучетата. Много от инфектираните кучета са без симптоми на заболяване, но разпространяват инфекцията т.е. заразяват кърлежите, които смучат кръв от тях.
Клиничните признаци при болните са повишена температура, жълтеница, слабост, анемични (бледи) лигавици, увеличен далак. При хроничните инфекции може да има и увеличени лимфни възли. Точната диагноза се поставя след кръвно изследване, което показва изменение в броя на формата на еритроцитите, наличието на самите паразити в еритроцитите, намален брой тромбоцити. Ако кръвните изменения не са твърде тежки, лечението обикновено е успешно. Някои видове Banesia не могат да бъдат унищожени напълно и са възможни рецидиви, особено при понижени функции на имунната система на кучето.

Заболявания пренасяни от кърлежи

2. Ерлихиоза – причинителят е бактерията Erlichia canis, пренасяна само от един вид кърлежи – Rhipicephalus sanquineus. Заболяването се проявява 8-10 дни след заразяването, като признаците обикновени са леки, неспецифични и отшумяват бързо. Това са повишена температура, намален апетит, понякога увеличени лимфни възли, секрет от очите и носа. Признаците на острата форма отшумяват за 1-2 седмици дори и без лечение. Животните остават носители. Без лечение острата форма преминава в хронична, която създава много по-тежки проблеми. Признаците са слабост, загуба на тегло, намален апетит, често има точковидни кръвоизливи по лигавиците и кожата, а също и във вътрешните органи. Когато са засегнати и вътрешни органи, има и множество други признаци. Промените в кръвната картина са тежка анемия, силно намаляване на броя на тромбоцитите и други. Смъртността в случаите, когато има кръвоизливи по кожата и лигавиците, е по-голяма. Като цяло лечението на хроничната форма е по-трудно и невинаги успешно.
Ерлихиоза – причинителят е бактерията Erlichia canis

Заболявания пренасяни от кърлежи

Лаймска болест – причинителят е бактерията Borrelia burgdorferi. Преносители са различни видове кърлежи. Клиничните признаци при кучето са куцота, повишена температура, липса на апетит, летаргия, увеличени лимфни възли, понякога подути, болезнени стави. По-редки форми на заболяването са бъбречната форма, сърдечната и неврологичната форма – те най-често са смъртоносни. Диагнозата се поставя на базата на клиничните данни и пълното кръвно изследване.
За борба с лаймската болест има разработена ваксина, но за съжаление тя все още е недостъпна в България., пренасяна

Заболявания пренасяни от кърлежи




KИСТА НА ЯЙЧНИКА



KИСТА НА ЯЙЧНИКА

Kиста на яйчника при 10годишна доберманка.Операцията е направена 2007година.